ЕСПЧ установи нарушение на изискванията на член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на един епизод от събития.

Заголовок: ЕСПЧ установи нарушение на изискванията на член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните Сведения: 2018-09-17 13:55:56

Решението на ЕСПЧ от 01 февруари 2018 г. по делото Хаджиева срещу България (жалба № 45285/12).

През 2012 г. жалбоподателят е подпомогнат при подготовката на жалбата. Впоследствие жалбата е съобщена в България.

В случая се разглежда успешно жалба относно липсата на надзор над 14-годишно момиче, докато родителите й са били задържани. В случай на нарушение на изискванията на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по отношение на събития от епизода и не намери нарушение по отношение на друг.

 

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО


На 4 декември 2002 г. жалбоподателят, който по това време е на 14 години, е у дома, когато служители по вътрешните работи пристигат, за да задържат родителите си по искане на туркменските органи за екстрадиция. По това време родителите не са били вкъщи, те били задържани при завръщането си вкъщи и били заведени в място на задържане. Жалбоподателят остава у дома сам. Тя се срещна с родителите си на 17 декември 2002 г., когато бяха освободени под гаранция. Впоследствие, жалбоподателят е подал молба за обезщетение от страна на властите във връзка с напрежението и страданието, причинено от липсата й на организация от страна на органите на всяка грижа за нея по време на отсъствието на родителите си. Което се отхвърля жалбата на жалбоподателя, Апелативния съд установи, че дори ако кандидатът остана сам след ареста на родителите си, отговорността за това не може да бъде наложено на полицаи, прокурори или в съда, тъй като майка й в хода на съдебното заседание, което се проведе на 6 декември 2002 г., два дни след задържането, не каза, че някой трябва да се грижи за дъщеря си.


ПРОБЛЕМИ НА ЗАКОНА


По отношение на спазването на член 8 от Конвенцията.

а) Периодът между задържането и първото съдебно заседание. Настоящото положение очевидно представлява опасност за благополучието на жалбоподателя, тъй като по време на задържането на родителите си тя е на 14 години. В съответствие с разпоредбите на националното законодателство на българските власти, както изглежда, те са били необходими и след ареста на кандидата или родителите да предоставят на родителите с възможност за осигуряване на грижи за заявителя, или за разрешаване на ситуацията по своя собствена инициатива. Правителството на държавата-ответник също е длъжно да предостави на жалбоподателя необходимата помощ, подкрепа и услуги в дома й или в приемното семейство или в специализирана институция. Правителството не претендира, че някое от тези действия е било извършено от компетентните органи по време на досъдебното заседание, което се проведе два дни след задържането на родителите на жалбоподателя. Следователно, във връзка с посочения двудневен срок, властите не са изпълнили своето положително задължение да гарантират, че на жалбоподателката е предоставена закрила и грижи в отсъствието на нейните родители.

б) Периодът от датата на изслушването до освобождаването на родителите на жалбоподателя. Упълномощените публични органи нямат причина да подозират или подозират след съдебното заседание на 6 декември 2002 г., че жалбоподателката остава сама и никой не я е грижа в отсъствието на нейните родители. При тези обстоятелства задължението на властите да прехвърлят децата под стража на задържани лица, ако нямаше някой, който да ги пази, нямаше значение за приключването на изслушването. Родителите на жалбоподателя са образовани, професионално наети хора, които очевидно разполагат със средства да се грижат за дъщеря си. На никой от етапите на делото никой от родителите не предупреди властите, че тяхната дъщеря е останала сама вкъщи и не изразява загрижеността си за благополучието на дъщеря си в отсъствието им. Всъщност майка на жалбоподателя очевидно съобщи в съда, че някой се грижи за дъщеря си. Освен това интересите на родителите на жалбоподателя са представлявани от избрания от тях адвокат, който е участвал в съдебното производство за преразглеждане на случая на посочените лица. Адвокатът представлява интересите на родителите на жалбоподателя през целия период на задържането им и е съсед на мястото на пребиваване.

Следователно, при липсата на всякакви действия от страна на родителите на заявителя, или от тяхно име в съответната референция време на националните съдилища в протокола от съдебното заседание по въпроса за задържането на родителите на кандидата и Изводът е, че не органите на вътрешните работи, нито прокурорите, нито съдилищата не са би трябвало да са по-заинтересовани от положението с жалбоподателя, не представляват неадекватни действия в контекста на член 8 от Конвенцията.


РЕШЕНИЕ


В случай на нарушение на член 8 от Конвенцията (по отношение на срока на задържане на жалбоподателя и на родителите преди първото съдебно заседание) (приета с четири гласа "за", трима - "против").

В случая (с единодушие) не е прието нарушение на изискванията на член 8 от Конвенцията (по отношение на периода от датата на изслушването до освобождаването на родителите на жалбоподателя).


КОМПЕНСАЦИЯ


В изпълнение на член 41 от Конвенцията, Съдът присъди на жалбоподателя 3 600 евро (EUR) за неимуществени вреди.

 

Добавить комментарий

Защитный код
Обновить

© 2011-2018 Юридическая помощь в составлении жалоб в Европейский суд по правам человека. Юрист (представитель) ЕСПЧ.