Постановление на ЕСПЧ от 13 юли 2021 г.по делото "Тодоров и други срещу България" (жалба от 50705/11).
През 2011 г.жалбоподателите бяха подпомогнати при подготовката на жалбата. Впоследствие жалбата е съобщена на България.
Делото разглежда въпроса за индивидуалната обоснована оценка, необходима за отстраняване на недостатъците в законодателството относно процедурата за конфискация на имущество, получено по престъпен начин. По делото е имало нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията по отношение на някои жалбоподатели и не е имало нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията по отношение на други.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
На жалбоподателите на всяка от жалбите въз основа на Закона за конфискация на имущество, получено в резултат на престъпна дейност от 2005 г. (наричан по - долу Законът от 2005 г.) е конфискувано имущество, което се нарича доход от предполагаема престъпна дейност.
ПРАВНИ ВЪПРОСИ
По отношение на спазването на член 1 от Протокола, параграф 1 към Конвенцията. Конфискацията на имуществото на жалбоподателите е намеса в правото им, гарантирано от член 1 от Протокола, параграф 1 към Конвенцията. В този случай съдът не трябва да взема окончателно решение дали намесата попада в обхвата на втората алинея (контрол върху използването на собствеността) или на второто изречение на първата алинея (лишаване от собственост) на член 1 от Протокола, параграф 1 към Конвенцията. Принципите, регулиращи въпроса за валидността, бяха по същество същите.
Намесата се основава на българското законодателство (Закон от 2005 г.), което преследва в обществен интерес законна цел, а именно предотвратяване на незаконно придобиване на имущество в хода на престъпна дейност и използването на такова имущество. Следователно Европейският съд трябваше да определи дали намесата е пропорционална.
Разглежданата като цяло процедура, предвидена в Закона от 2005 г., поставя ненужна тежест върху кандидатите. Обхватът на Закона от 2005 г.беше много обширен по отношение на разглежданите периоди от време, както и списък на престъпленията, за които наказанието може да включва конфискация на имущество. Доказването на легитимността на произхода на доходите и обстоятелствата по делото като цяло може да е било трудно, тъй като жалбоподателите са били задължени да възстановят финансовото си положение през годините, предхождащи производството, в повечето случаи включително икономически кризи, както и поради факта, че процентът на сивата икономика и следователно недекларираните доходи в България е бил доста висок. В същото време законът от 2005 г.действа въз основа на презумпцията за престъпния произход на доходите, което означава, че българските власти не са задължени да доказват такъв произход на доходите, а могат само да посочат липсата на законни доходи. В някои случаи това доведе до скрито предположение при липса на доказателства и уточнения, че жалбоподателите са участвали в друга престъпна дейност.
Въпреки че нито един от недостатъците на процедурата, предвидена в Закона от 2005 г., сам по себе си не би могъл да повлияе решаващо на пропорционалността на прилагането на конфискация на имущество към жалбоподателите, Съдът на Европейските общности трябваше да вземе предвид кумулативния им ефект. Разглеждани в съвкупност, тези фактори може да са довели до състояние на несигурност и чувство на несигурност, подложени на критика от Европейския съд в решението му по делото "Димитрови срещу България" (вж. 0) от 3 март 2015 г., жалба 0 12655/09.). С други думи, те биха могли да направят мерките за конфискация на имущество, предвидени в Закона от 2005 г., несъответстващи на законната цел на този закон.
При такива обстоятелства, оценявайки пропорционалността на намесата, Европейският съд се придържа към позицията на Върховния съд на България, изложена в Решение на пленума от 2014 г., и счита за критично за постигането на необходимия баланс, съгласно член 1 от Протокол, параграф 1 към Конвенцията, установяването на причинно-следствена връзка, пряка или непряка, между конфискуваното имущество и престъпната дейност, като връзката трябва да бъде "логично обоснована" и да се основава на индивидуалните обстоятелства на всеки конкретен случай. В тази връзка Европейският съд провери дали съдилищата в България-в контекста на всяко конкретно дело и като противовес, и като гаранция за правата на жалбоподателите - са осигурили каквито и да било подробности за престъпната дейност, в резултат на която се предполага, че са получени подлежащите на конфискация доходи, както и дали съдилищата в България са показали с пълна валидност, че тези доходи може да са резултат от доказана престъпна дейност. Този подход беше отбелязан и в съдебната практика на Съда на Европейските общности и в Директива 2014/42/ЕО на Съвета на Европейския съюз "за замразяване и конфискация на инструменти на престъпления и доходи от престъпна дейност в Европейския съюз". Докато се извършва такава аналитична работа, Съдът обикновено разчита на оценката на съдилищата на съответната държава, освен ако жалбоподателите не докажат, че тази оценка е произволна или явно неоснователна.
В зависимост от качеството на оценката, извършена от българските съдилища по настоящото дело, Европейският съд е установил нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията по отношение на някои жалбоподатели (Тодоров, Гаич, бара, Жекови) и липса на нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията по отношение на други (Русев, Кацаров, Димитров).
НАРЕДБА
По делото е имало нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията по отношение на някои жалбоподатели и не е имало нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията по отношение на други (прието единодушно).
КОМПЕНСАЦИЯ
По реда на прилагане на член 41 от Конвенцията. Европейският съд присъди суми от 2000 до 4000 евро на всеки от жалбоподателите по жалбите на Тодоров, Гаич и баров като обезщетение за неимуществени вреди, исканията за обезщетение за имуществени вреди бяха отхвърлени.