ЕСПЧ установи нарушения на изискванията на член 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Заголовок: ЕСПЧ установи нарушения на изискванията на член 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните Сведения: 2018-07-25 07:45:03

Решение на Европейския съд по правата на човека от 12 май 2017 г. по делото Симеонови с / у България (жалба № 21980/04).

През 2004 г. жалбоподателите са подпомогнати при подготовката на жалбата. Впоследствие жалбата е съобщена в България.

Жалбата за липсата на достъп на жалбоподателя до адвокат по време на неговото задържане бе разгледана успешно по случая. Делото не е нарушило изискванията на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Настъпи нарушение на член 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

 

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО


В настоящия случай имаше трима жалбоподатели, но камарата на Европейския съд сметна жалбите на втория жалбоподател и жалбоподателя за недопустими за разглеждане по същество. Жалбоподателят по делото е задържан на 3 октомври 1999 г. по подозрение за участие в тежко престъпление. През първите три дни на полицейско задържане той не използва услугите на адвокат. На 6 октомври 1999 г., когато е обвинен, че има официално назначен адвокат, жалбоподателят отказва да отговори на всички въпроси на следователя. На 12 октомври 1999 г., когато бил разпитан в присъствието на двама адвокати по негов избор, той останал мълчалив. На 21 октомври 1999 г., използвайки услугите на двамата си адвокати, той признава престъплението, за което е обвинен. Няколко месеца по-късно жалбоподателят отхвърли изповедта си и представи различна версия на събитията. Той беше осъден на доживотен затвор.

Резолюция на Камарата до 20 октомври 2015 г. Съдът единодушно е приел, че в случая на изискванията на алинея "в" на алинея 3 на член 6 от Конвенцията във връзка с член 6, § 1 от Конвенцията са нарушени не е така, що се отнася до липсата на достъп до адвокат по време на първите три дни от неговия задържане под полицейско задържане.

На 14 март 2016 г., по искане на жалбоподателя, камарата на Съда реши да се откаже от компетентността си в полза на Големия състав на Съда на Европейските общности.


ПРОБЛЕМИ НА ЗАКОНА


По отношение на спазването на член 6 § 1 от Конвенцията (въпросът за спазването на правото на справедлив съдебен процес) и алинея "в" от параграф 3 на член 6 от Конвенцията. Съдът припомня, че, като общо правило, достъп до адвокат следва да бъде предоставена от първия полицейски разпит на заподозрения, освен ако не може да се установи, че са налице основателни причини за ограничаване на това право при определени обстоятелства по случая. Дори и да има сериозни основания да, като изключение, оправдават отказа на достъп до адвокат, такова ограничение по някаква причина не трябва неоправдано накърнява правата на обвиняемия за защита в съответствие с член 6 от Конвенцията. По принцип, за да защити правото непоправимо нарушени, ако уличаващи показанията, дадени по време на полицейски разпит в отсъствието на всякаква възможност за правна помощ, се използват като основа за осъдителна присъда.

а) Началната точка за прилагането на член 6 от Конвенцията. В настоящия случай началната точка за правото на правна помощ е датата на задържане на жалбоподателя. Наистина, задържането се основава на престъплението, за което той е заподозрян, и това оказа голямо влияние върху положението му, което позволява на властите да извършват изследвания с участието си.

б) Неуспех. Дори ако се приеме, че жалбоподателят не е подал пряко искане за правна помощ по време на полицейско задържане, не би могло да се счита, че той е отказал правото на тази помощ по подразбиране. Полицията всъщност избягва да го уведоми за това право след задържането му.

в) Липса на "неотложни причини" за ограничаване на достъпа до адвокат. Не се споменава за "убедителни причини", които оправдават ограничението за достъп на жалбоподателя до адвокат по време на задържането му (непосредствена опасност за живота, физическата цялост и / или безопасността на другите). В допълнение, вътрешното законодателство относно достъпа до адвокат по време на полицейското задържане не предвижда изрично изключване от прилагането на това право.

г) Общата справедливост на производството. Липсата на "спешни причини" в настоящия случай накара Съда да извърши много строга оценка на справедливостта на производството. Правителството на ответната държава трябва убедително да установи, че жалбоподателят е използвал справедлив наказателен процес.

Европейският съд взе предвид следните фактори: (i) жалбоподателят участва активно във всички етапи от наказателното производство; той прибран първоначалната си декларация, като представи друга версия на събитията, както и адвокатите му да събира оневиняващи доказателства и да оспори доказателствата срещу него, (II) присъдата на жалбоподателя не се основава единствено на неговото признание, но и на целия набор от непротиворечиви доказателства, (III) на съдилищата надлежно са взели предвид събраните доказателства, са установили, че процесуалните права на жалбоподателя са били спазени, и са мотивирали решенията си по фактически и законни причини. Нямаше какво да се посочи, че жалбоподателят е бил официално или неофициално разпитван, докато е в ареста. Срещу него доказателства не са получени с участието на делото по време на задържането. От материалите по делото не става ясно, че приблизително три дни от задържането жалбоподателят е участвал в други разследващи действия (като идентифициране или получаване на ДНК проби). Освен това би било невъзможно в съответствие с правото на страната да се използват доказателства срещу него, получени при липса на адвокат. Кандидатът променила своята версия на събитията, дори и обяснения му в Съда са били по-скоро неясни в това отношение, и то не разполага с конкретни подробности, преди да подадете меморандум му в Голямата камара на Съда на Европейските общности.

Доброволният характер на признаване на кандидата може да бъде получена от следните факти: (и) той мълчеше през предходните две интервюта, (II) по време на разпита и признаването той се е ползвал правна помощ и е бил информиран за процесуалните му права, по-специално, за неговата правото да не свидетелства против себе си, (iii) отказът му да свидетелства няма да окаже въздействие върху последващите етапи на наказателното производство.

В съдилищата на страната или на Европейския съд не споменава причинно-следствена връзка между липсата на правна помощ по време на задържането му и му признаване на две седмици в присъствието на адвокат по свой избор. Следователно липсата на адвокат, докато е в ареста, по никакъв начин не засяга привилегията на жалбоподателя да не свидетелства против себе си. Следователно това неотменимо не нарушава справедливостта на наказателното производство като цяло.


РЕШЕНИЕ


В случая не е налице нарушение на член 6 от Конвенцията (приета с 12 гласа "за" и пет - "против").

Съдът също така единодушно реши, че е имало нарушение на член 3 от Конвенцията по отношение на задържането на жалбоподателя във връзка с продължителността на лишаването му от свобода и строг тъмничен затвор, които са му възложени, и присъжда на жалбоподателя 8000 евро обезщетение за неимуществени вреди.

 

Добавить комментарий

Защитный код
Обновить

© 2011-2018 Юридическая помощь в составлении жалоб в Европейский суд по правам человека. Юрист (представитель) ЕСПЧ.