Решение на ЕСПЧ от 15 юни 2017 г. по делото Методиев и други срещу България (жалба № 58088/08).
През 2008 г. жалбоподателите са били подпомогнати при подготовката на жалбата. Впоследствие жалбата е съобщена в България.
В случая жалбоподателите успешно се оплакват от отказа си да регистрират религиозната асоциация поради липсата на точно описание на нейните вярвания и ритуали в нейната харта. В случая е налице нарушение на изискванията на член 9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
През февруари 2007 г. 10 души, които бяха мюсюлмани от Ахмади, включително девет от 31-те кандидати, решиха да създадат нова религиозна асоциация, наречена мюсюлманска общност на Ахмадия. Първият жалбоподател подава молба до окръжния съд за регистрация на нова религиозна асоциация във връзка със Закона за вероизповеданията. Той придаде на Хартата на асоциацията очертание на целите и вярванията си. Въпреки това, вътрешните съдилища отхвърлиха молбата на основание, че не е имало конкретно изявление за вярванията и обредите на сдружението.
ПРОБЛЕМИ НА ЗАКОНА
Член 9 от Конвенцията в светлината на член 11 от Конвенцията. Във връзка с избягване на окръжния съд в своя регистър, религиозен сдружение не може да придобие способността да се действа и да упражнява правата, свързани със статута си на свое име, като например правото да притежават или наемат имот, задръжте банкови сметки или да инициира съдебно производство, правата на които все още са по-малко, са от съществено значение за изповядването на нейната религия. По този начин отказът да се регистрира сдружение по Закона за вероизповеданията представлява намеса в правата, гарантирани от член 9 от Конвенцията, тълкуван в светлината на член 11 от Конвенцията. Интервенцията е "предписана от закона" и преследва законните цели за защита на обществения ред и на правата и свободите на другите.
Единственото основание, на което цитира Върховен касационен съд, отхвърли жалбата е липсата на достатъчно точен и ясен знак на вярвания и практики Ахмадия вяра в устава. Той заключи, че хартата не отговаря на изискванията на съответните разпоредби на Закона за вероизповеданията, които се стремяха да разграничат изповедите и да избягват конфронтацията между религиозните общности.
Името на религиозното сдружение и в устава на дружеството ясно показват, че той принадлежи към общността Ахмадия, действайки в света, както и своя устав изложиха вярвания и основни ценности на своите последователи. Законът за вероизповеданията не установява конкретни разпоредби относно степента на точност на това описание или какъв вид информация трябва да бъде посочена в изявлението за вярвания и обреди. В същото време нямаше други правила или насоки за кандидатите, които да им помогнат в това отношение. По този начин жалбоподателите не са могли да гарантират, че тяхната харта спазва законодателството с точността, изисквана от българските съдилища. Освен това жалбоподателите нямаха възможност да коригират недостатъците, като предоставят допълнителна информация на компетентните съдилища.
Религиозната асоциация като условие за регистрация трябваше да докаже, че нейните вярвания се различаваха от вече регистрираните религии и по-специално от основната мюсюлманска вяра. Такъв подход, който се прилага стриктно, както в конкретния случай, на практика води до отказ да се регистрира всяка нова религиозна асоциация със същата доктрина като съществуващата изповед. Като се има предвид невъзможността за придобиване на статут на юридическо лице съгласно законодателството на Българската асоциация на извършване на религиозни дейности, в противен случай подходът на Върховния съд може да доведе до предположението за съществуването на само една религиозна асоциация за всеки от религиозно движение и полагането на всички последователи на задълженията да се присъединят към него. Освен това оценката на естеството на вярванията е въпрос на съдилищата, а не на самите религиозни общности.
Подобен подход е трудно да се съчетае със свободата на религията, предвидена в член 9 от Конвенцията, тълкувана в светлината на член 11 от Конвенцията. Правото на свобода на религията по принцип изключва всякаква оценка на легитимността на състоянието на религиозните вярвания или форми на изразяване на тези вярвания, дори ако целта е да се запази единството в религиозната общност. Предполагаемата липса на точност в убежденията на религиозната асоциация и ритуали в нейната харта не може да оправдае отричането на нейната регистрация, което съответно не беше необходимо в едно демократично общество.
РЕШЕНИЕ
Нарушението на изискванията на член 9 от Конвенцията (единодушно) е извършено по делото.
КОМПЕНСАЦИЯ
При прилагането на член 41 от Конвенцията. Съдът присъжда на първия жалбоподател 4000 евро обезщетение за неимуществени вреди, решавайки, че установяването на нарушение представлява само по себе си е достатъчно обезщетение за неимуществени вреди, причинени на другите кандидати.