Постановление на ЕСПЧ от 11 май 2021 г.по делото "Йочева и Ганева срещу България" (жалби 18592/15 и 43863/15).
През 2015 г.жалбоподателите получиха помощ при подготовката на жалби. Впоследствие жалбите бяха обединени и комунизирани от България.
Делото успешно разгледа жалба за дискриминационен отказ за изплащане на обезщетения, отпуснати на оцелелия съпруг, самотна майка на малки деца, ако бащата на детето е неизвестен. По делото е допуснато нарушение на изискванията на член 14 от Конвенцията.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
Първата жалбоподателка, самотна майка, чиито малки деца не са били признати за баща им, е отказана месечна помощ, която се изплаща на семейства, в които децата имат само един жив родител.
ПРАВНИ ВЪПРОСИ
Относно спазването на алинея" ^ " на параграф 3 на член 35 от Конвенцията. В допълнение към финансовата страна на въпроса, в жалбата на първата жалбоподателка се посочва, че в резултат на отказа за отпускане на обезщетения децата й са в по-неблагоприятно положение в сравнение с децата от семейства, в които има само един жив съпруг. Следователно настоящият случай засяга важен въпрос за жалбоподателя и за правните отношения, обективно засегнати от жалбата. В същото време спазването на правата на човека също изисква разглеждане на жалбата по същество, тъй като решенията на българските власти, които налагат установяването на самоличността на бащата на децата за отпускане на обезщетения, имат съществени последици за правото на свобода от дискриминация и правото на зачитане на личния живот.
НАРЕДБА
По делото предварителното възражение е отхвърлено.
Относно спазването на член 14 от Конвенцията, разгледан във връзка с член 8 от Конвенцията.
(Б) дали първата жалбоподателка е била в относително сходно или сходно положение в сравнение с групите лица, които са имали право на обезщетения. Европейският съд отговори утвърдително на този въпрос. Първо, по отношение на бащите на деца, чиито майки са починали, както в случая с помощта за отглеждане на деца, мъжете и жените са били в еднакво положение по отношение на семейните помощи, предназначени за подпомагане на семейства с деца, където има само един жив родител. Те също бяха "в същото положение" от позицията на ролята си на единствените болногледачи на децата си. Второ, първата жалбоподателка е била в "относително подобно положение" като вдовиците, чиито деца са родени в брак, и самотните майки, чиито деца са били признати от бащите си преди смъртта, като се има предвид, че изплащането на обезщетението е било насочено към дългосрочна месечна подкрепа за семейства с деца, които по различни причини са били в уязвимо положение, както и ролята на майките, които са били единствените настойници на децата си.
(Б) дали е имало разлика в лечението. На първата жалбоподателка е отказано отпускане на обезщетения, тъй като тя не може да предостави документи, доказващи смъртта на бащата на децата, и че децата са негови законни наследници, за разлика от други семейства, които отговарят на условията за обезщетения, тъй като те могат да предоставят посочените документи, тъй като децата са имали установени законни връзки с двамата родители. Следователно имаше разлика в лечението между отношението към семейството на първия жалбоподател и други групи семейства.
(Б) дали разликата в третирането се основава на "характеристиката", посочена в член 14 от Конвенцията. Първата жалбоподателка е била третирана по различен начин на две основания: (6) въз основа на пола: тъй като майчинството се определя от акта на раждане, в повечето случаи само бащинството на детето е неизвестно; като майка на деца, родени от неизвестен баща, жалбоподателката не може да представи изискваните от закона документи, докато самотен баща, чиито деца са починали от майка си, в; (Б) въз основа на семейното положение, т.е. като самотна майка, чиято самоличност на бащата на децата е неизвестна. Подобна ситуация е резултат от прилагането на българското законодателство само за семейства с един оцелял родител и, както потвърди и обясни Конституционният съд на България, който изисква вторият родител да бъде признат за починал.
(Б) дали разликата в лечението е обективно обоснована. При липсата на убедителни доводи от страна на българските власти Европейският съд постанови, че властите на държавата-ответник не са предоставили разумни или обективни основания за отказ за присъждане на обезщетения на първата жалбоподателка. Съдът на Европейските общности взе предвид, Б, следните аспекти:
- разлика в третирането, която следва от приложимото законодателство и се основава на изключително традиционно, остаряло и стереотипно разбиране на семейството като задължително съставено от двама признати от закона родители. Този аргумент не може да бъде достатъчно оправдание за разликата в лечението, както и оправдание за подобни стереотипи, основани на раса и пол, цвят на кожата или сексуална ориентация;
- фактът, че назначаването на обезщетението зависи от разкриването на информация от интимен характер от първата жалбоподателка и/или от предприемането на мерки за установяване на бащинство (всички тези въпроси се отнасят пряко до личния живот на първата жалбоподателка и тя не възнамерява да разкрива съответната информация или да извършва подходящи действия), поставя пълното упражняване на правото на първата жалбоподателка да зачита семейния, които са защитени от член 8 от Конвенцията;
- наличието на деца, чийто баща е бил неизвестен, които са били лишени от попечителството и закрилата на един от родителите в същата степен като децата, чийто родител е починал. Не може да се твърди, че тези деца са изисквали по-малко грижи и защита от децата, признати от двамата родители, или че са били в по-добро положение, без да се отчита съвкупността от други съпътстващи и релевантни обстоятелства, които неизбежно се различават в зависимост от всеки конкретен случай;
-- семейното положение на първата жалбоподателка, което според нея се характеризира с пълното отсъствие на бащата на децата й от живота на семейството й и като цяло не може да се счита за благоприятно за децата;
-доколкото от забележките на българските власти може да се заключи, че искането за установяване самоличността на бащата на децата е имало за цел да защити държавата от измамници, българските власти никога не са твърдели, че първата жалбоподателка се е опитала или е имала за цел да извърши измама срещу държавата, като е поискала да й бъде отпусната надбавка. Освен това като цяло българските власти не са представили доказателства за широко разпространена измама от този вид или не са демонстрирали как обжалваната политика е била насочена към защита срещу такава измама или че други стандартни мерки за противодействие на тази измама са се оказали неефективни.
Нито липсата на общи стандарти в системата за възлагане на социални помощи, нито широката свобода на преценка в областта на икономическата или социалната политика не освобождават държавите, които са въвели схема за социални помощи, от задължението да изплащат тези обезщетения без дискриминация, нито оправдават приемането на дискриминационни закони или провеждането на дискриминационни практики. По този начин аргументът, че предоставянето на такава категория лица, към която е принадлежала първата жалбоподателка, правото на получаване на обезщетения би довело до факта, че властите трябва да плащат повече, сам по себе си не е достатъчен, за да оправдае разликата в лечението. Освен това, поради важността на забраната на дискриминацията и зачитането на правото на зачитане на семейния живот, политическата значимост на потенциална мярка, която изобщо би могла да премахне изплащането на обезщетения, не би могла да попречи на Съда на Европейския съюз да разгледа жалбата по същество.
Българските Власти нито твърдят, нито представят съответни доказателства, че неизвестният баща на децата на първата жалбоподателка би се грижил за тях, подкрепял ги или по друг начин е участвал в живота им. Следователно в настоящото дело българските власти не са показали, че има убедителни причини, които не са свързани със семейното положение на първата жалбоподателка или нейния пол, които биха компенсирали дискриминационното въздействие на приложеното към нея законодателство.
Като взе предвид гореизложеното, съдът стигна до заключението, че първата жалбоподателка е била жертва на дискриминация въз основа както на семейното си положение, така и на пола си.
НАРЕДБА
По делото е допуснато нарушение на изискванията на член 14 от Конвенцията, разгледан във връзка с член 8 от Конвенцията (приет единодушно).
Европейският съд отхвърли жалбата на Втората жалбоподателка като подадена в нарушение на шестмесечния срок за подаване на жалбата.
КОМПЕНСАЦИЯ
По реда на прилагане на член 41 от Конвенцията. Съдът присъди на първата жалбоподателка 4 500 евро обезщетение за неимуществени вреди и 3 915 евро обезщетение за имуществени вреди.