Постановление на ЕСПЧ от 06 април 2021 г.по делото "Ханджийски срещу България" (жалба 30783/14).
През 2014 г.жалбоподателят получи помощ при подготовката на жалбата. Впоследствие жалбата е съобщена на България.
Делото успешно разгледа жалба срещу неоснователното признаване на жалбоподателя за виновен от съда и събирането на глоба от него за поставяне на коледни аксесоари върху статуята на комунистическия лидер в контекста на публичен протест. По делото е допуснато нарушение на изискванията на член 10 от Конвенцията.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
Жалбоподателят, местен политик, беше осъден за дребно хулиганство и му беше наложена глоба за окачване на шапка на Дядо Коледа на статуята на Дмитрий Благоев и червен чувал с думата "оставка" върху него. Дмитрий Благоев е основател на Социалдемократическата партия, която съществува в България по време на комунистическия режим и продължава да действа под името социалистическа партия на България. Действията на жалбоподателя са осъществени в рамките на общонационални протести срещу правителството, което е подкрепено в парламента от коалиция, чийто основен участник е Социалистическата партия на България. Статуята на Дмитрий Благоев преди това е била боядисана от неизвестни лица в червено и бяло, така че да прилича на Дядо Коледа, а върху нея е бил боядисан надписът "Дядо Коледа".
ПРАВНИ ВЪПРОСИ
Относно спазването на алинея" ^ " на параграф 3 на член 35 от Конвенцията. Дали жалбоподателят е претърпял значителни щети. Глобата, събрана от жалбоподателя за дребно хулиганство, не е от наказателен характер, размерът й е доста незначителен и няма данни, че това обстоятелство би довело до сериозни последици за жалбоподателя. В настоящия случай обаче практическите и по-специално материалните последици за жалбоподателя не могат да бъдат единственият критерий за оценка дали му е причинена "значителна вреда". Жалбоподателят е признат за виновен и му е наложена глоба за деяние, което според жалбоподателя е правилното упражняване на правото на свобода на изразяване по въпрос от обществен интерес. По този начин настоящият случай наистина се отнасяше до принципен въпрос за жалбоподателя. Жалбата му със сигурност засегна въпроси от голямо значение. Нещо повече, очевидно случаят на жалбоподателя беше широко отразен в медиите и предизвика публичен дебат в България. Следователно не може да се приеме, че на жалбоподателя не е причинена "значителна вреда". Същите аргументи ни позволяват да заключим, че "спазването на правата на човека, гарантирани от Конвенцията", във всеки случай изисква разглеждане на жалбата по същество.
НАРЕДБА
Предварителното възражение на българските власти трябва да бъде отхвърлено (прието единодушно).
Относно спазването на член 10 от Конвенцията. Има ли нарушение на правото на свобода на изразяване. Поведението, довело до осъждане на жалбоподателя за дребно хулиганство, може да се счита за "израз" по смисъла на параграф 1 на член 10 от Конвенцията. Жалбоподателят беше представител на местната политическа опозиция, който комбинира символично действие, предназначено да изиграе публична шега на паметника на основателя на политическа партия, която предоставя основна парламентарна подкрепа на действащото правителство, с призив правителството да подаде оставка. Жалбоподателят също е действал в контекста на национален продължителен протест срещу действащото правителство. Следователно беше ясно, че чрез действията си жалбоподателят се опитва да участва в политически протест и да "предаде" своите "идеи" за правителството и политическата партия, която го подкрепя.
Осъждането на жалбоподателя и наложената от него глоба са намеса в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, което е "предвидено от закона" и преследва законната цел за защита на "правата на другите". Няма обаче данни, че намесата е била предназначена да осигури "национална сигурност", тъй като действията на жалбоподателя са били изключително мирни. Освен това нищо не показва, че действията на жалбоподателя биха могли да доведат до обществени безредици или че българските власти биха взели предвид този фактор, когато налагат наказание на жалбоподателя. Що се отнася до пропорционалността, наказанието, наложено на жалбоподателя, е възможно най-леко съгласно съответните разпоредби, в нарушение на които жалбоподателят е признат за виновен. Наказанието беше достатъчно леко, тъй като се състоеше от една административна глоба, еквивалентна на 51 евро, която жалбоподателят имаше възможност да плати почти веднага и очевидно без никакви усложнения. Освен това деянието не предвижда наказателна присъда. По този начин основният въпрос беше дали по принцип е разумно да се накаже жалбоподателят за неговото деяние.
Очевидно е, че актът на жалбоподателя се отнася до въпрос от обществен интерес, който по принцип се ползва с повишена защита. Освен това, въпреки че актът на жалбоподателя не е замислен като творчески проект, той може да се разглежда и като акт, който има елементи на сатира, всяка намеса в която трябва да се разглежда с особено внимание.
Обосновката за ограничаване на начините, по които физическите и юридическите лица могат да изразят себе си, трябва да бъде още по-силна, ако този "израз" се състои изцяло или частично от действия, както в настоящия случай. Жалбоподателят обаче не беше възпрепятстван да се приближи до паметника и да окачи шапка и чувал върху него, той беше наказан за това по-късно. Ако намесата в правото на свобода на изразяване е под формата на "наказание", тя неизбежно изисква внимателна оценка на въпросното поведение.
Обществените паметници често са уникални структури и формират част от културното наследство на обществото. Следователно мерките, включително пропорционалните санкции, насочени към предотвратяване на действия, които могат да унищожат или повредят външния вид на паметниците, могат да се считат за "необходими в демократичното общество", независимо колко легитимни са мотивите за тези мерки. В демократично общество, ръководено от принципа на върховенството на закона, споровете за съдбата на публичен паметник могат да бъдат разрешени чрез подходящи законови средства, а не чрез скрити или насилствени мерки. Жалбоподателят обаче не е прибягнал до никакво насилие и не е повредил физически паметника. Настоящият случай не предполага, че жалбоподателят е координирал по някакъв начин с хората, които преди това са боядисали паметника. Следователно въпросът дали намесата може да е била "необходима в демократичното общество" беше по-сложен. В такива ситуации точният характер на действията, намерението зад действието и посланието, което се опитва да предаде чрез действието, придобиват значение. Например действията, предназначени да критикуват правителството или неговите политики или предназначени да привлекат вниманието към страданията на социално незащитена група, не могат да бъдат сравнени с действия, предназначени да обидят паметта на жертвите на масови престъпления. Също така важни фактори са социалното значение на въпросния паметник, стойността или идеята, която той символизира, и степента на почит към него в обществото.
В настоящия случай целта на действията на жалбоподателя е да изрази протест срещу правителството и подкрепящата го политическа партия в рамките на национален продължителен протест срещу правителството, а не да осъди историческата роля на Дмитрий Благоев или да изрази неуважение към него. Жалбоподателят просто използва паметника на Дмитрий Благоев като символ на политическата партия, която искаше да критикува, и по този начин едва ли може да се каже, че действията на жалбоподателя са насочени към демонстриране на пренебрежение към дълбоко вкоренените социални ценности. Това беше подкрепено и от факта, че реакцията на паметника беше смесена. Статуята е издигната по време на комунистическия режим в България и очевидно се разглежда като свързана с ценностите и идеите на този режим. Трудно може да се сравни, например, с паметници на войници, които са дали живота си за страната си (Виж за сравнение делото "Синкова срещу Украйна" (виж: решение на Европейския съд по делото "Синкова срещу Украйна" (Виж.) от 27 февруари 2018 г., жалба 39496/11. )).
Въпреки че може да се приеме, че символичният жест на жалбоподателя може да е обидил чувствата на Свидетелите на събитието или на тези, които са научили за него от медиите, свободата на изразяване се прилага и за "информация" или "идеи", които обиждат, шокират или предизвикват безпокойство у властите или която и да е част от обществото.
Следователно намесата - признаването на жалбоподателя за виновен за дребно хулиганство и налагането на глоба от него - не е била "необходима в едно демократично общество", въпреки свободата на преценка, предоставена в това отношение на българските власти.
НАРЕДБА
По делото е допуснато нарушение на изискванията на член 10 от Конвенцията (прието с шест гласа "за" и един "против").
КОМПЕНСАЦИЯ
По реда на прилагане на член 41 от Конвенцията. Съдът присъди на жалбоподателя 2000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 54,66 евро обезщетение за имуществени вреди.