Наредба ЕСПЧ от 16 февруари 2021 г. по делото "Бехар и Гутман (Behar and Gutman) срещу България" (жалба N 29335/13) и Регламент на ЕСПЧ от 16 февруари 2021 г. "Будинова и Чапразов (Budinova and Chaprazov) срещу България" (жалба N 12567/13).
През 2013 г.кандидатите бяха подпомогнати при подготовката на жалбите. Впоследствие жалбите бяха обединени и комунизирани от България.
По случая успешно разглежда жалби на обстоятелствата дискриминация на кандидатите, които са представители на малцинствата, чрез серия от изказвания на лидера на политическа партия, които направихме по време на телевизионна програма и в книгата, са обиди и подстрекательством за дискриминация срещу евреите. По делото е допуснато нарушение на член 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
Кандидатите, които по етнически произход са евреите и ромите, твърди, че е лидер на политическа партия (политик) направи публични изявления, които са обиди и подстрекательством за дискриминация в България по отношение на евреите: като текст в две книги (в действителност "Бехар и Гутман срещу България" (Behar and Gutman v. Bulgaria)), и циганин: в серия от изказвания, които направихме по време на телевизионна програма за политика, в интервю и книгата (в действителност "Будинова и Чапразов срещу България" (Budinova and Chaprazov v. Bulgaria)). Жалбоподателите твърдят, inter alia, че всеки от тях, като представител на националното малцинство, е бил лично засегнат от посочените изказвания. Исковете на жалбоподателите са отхвърлени от съдилищата на България, а обжалването на съответните съдебни решения се оказва неуспешно.
ВЪПРОСИ ПРАВО
Относно спазването на член 14 от Конвенцията, разгледан във връзка с член 8 от Конвенцията
(а) приложимост. В настоящия случай въпросът беше дали отрицателните публични изявления по отношение на социалната група от населението биха могли да се разглеждат като засягащи "личния живот" на отделните представители на тази група до такава степен, че да оправдаят прилагането на член 8 от Конвенцията. Основните констатации в тази област са изложени в делото " Аксу срещу Турция "(Aksu V. Turkey) (вж. Turkey) от 15 март 2012 г., жалби N 4149/04 и 41029/04.): за да може отрицателното стереотипно изказване за група лица да навреди на чувството за самоопределение на етническа или социална група и чувствата на самоуважение и самочувствие на представителите на тези групи, то трябва да достигне определено ниво. Фактът на достигане на посоченото ниво може да бъде установен само въз основа на проучване на всички обстоятелства по конкретния случай. Въпреки това, начини на разсъждение, които могат да повлияят на оценката, могат да се намерят в прецедентной практика на Европейския Съд по този въпрос, а също и в общия подход към приложимостта на член 8 от Конвенцията, изложенном в действителност "Alexander срещу Украйна" (Denisov v. Ukraine) (Вж. Решението на Голямата Камара на Европейския Съд по делото "Alexander срещу Украйна" (Denisov v. Ukraine) от 25 септември 2018 г., жалба N 76639/11 // Прецеденти на Европейския Съд по правата на човека. Специално издание. 2018. N 11.), впоследствие приложена към други ситуации, при които отрицателните последици от изказване или действие за "личния живот на някого" надхвърлят "крайните граници на жестокост".
В случаи като този, съответните фактори, които трябва да се вземат предвид при решаването на приложимостта на член 8 от Конвенцията, са следните точки (но не са ограничени до тях):
(i) характеристики на групата (напр. нейният размер, степен на хомогенност, особена уязвимост, история на възникването на специална позиция и позицията на групата vis-a-vis към останалата част от обществото като цяло);
(ii) точното съдържание на отрицателните изказвания за групата (по-специално степента на предаване на отрицателното впечатление за групата като цяло и особеното съдържание на стереотипа);
(iii) формата и контекстът, в които са правени забележки, мащаба и въздействието им (може да зависи от мястото и начина на публикуването на изявления), положението и състоянието на автора думи и степента, в която може да се счита, че те са повлияли на ключов аспект на принадлежност и самочувствие представители на групата.
Взаимодействието на всички тези фактори е Важно. Също така може да има значение общият контекст на всеки конкретен случай, по-специално социалният и политическият климат, които преобладават по време на изпълнението на изказванията.
В България евреи (в действителност "Бехар и Гутман срещу България" (Behar and Gutman v. Bulgaria)) и на циганите (в случая "Будинова и Чапразов срещу България" (Budinova and Chaprazov v. Bulgaria)), тя групи лица, на които са били изпратени забележки политика, може да се счита за находившимися в уязвимо положение.
В делото "Бехар и Гутман срещу България" (Behar and Gutman V. Bulgaria) изявленията носят явен антисемитски характер. Докато някои от тях говореха за конкретни факти, във всички имаше отдавна известни антисемитски примери. В частност, в това, що се отнася до изказвания за отричане на реалността на Холокоста и представяне на това явление като история, придуманной за финансово изнудване, Европейският Съд и бившата Комисия по правата на човека неизменно се възприемат този подход като атака срещу еврейската общност и подбуждане към расова омраза, както антисемитизмът и ксенофобию. Що се отнася до делото "Будинова и Чапразов срещу България" (Budinova and Chaprazov v. България), изявленията очевидно са били умишлено формулирани в подбудителски изрази, явно с цел да се представят ромите в България като лица, изключително склонни към престъпления и неморално поведение. Такива изказвания са систематични и са изключително злобни атаки срещу група от национално малцинство. И в двата случая изявленията са изключително негативен стереотип, предназначен да унижи разглежданите популации и да възбуди осъдително отношение към тях и омраза.
Въпреки, че най-негативни изказвания политика на истината "Бехар и Гутман срещу България" (Behar and Gutman v. Bulgaria) бяха направени в две книги, които не са били масово публикувани, фактът, че този политик е лидер с мнозинство на политическа партия, а след няколко години завърши на второ място на изборите за президент на страната, трябва да се добави weightiness изявления на този човек за евреите. В делото "Будинова и Чапразов срещу България"(Budinova and Chaprazov V. България) политикът често повтаря основната си мисъл в много медии и може да се приеме, че тя достига до широка аудитория. Когато политикът изразяваше голяма част от тези изказвания, той беше известна фигура в обществото на България, а освен това яростните му антицигански изказвания очевидно бяха основен елемент от позицията на неговата политическа партия. И в двата случая жалбоподателите подадоха жалби срещу политик точно в момент, когато кариерата му се издигаше и следователно, когато действията му придобиха голяма известност.
Предвид всички тези фактори, които сочеха в една посока и увеличил помежду си, обжалуемые думи са в състояние да окаже достатъчно влияние върху чувството за самоопределяне на евреите и циганите в България, както и на тяхното самочувствие и чувство на увереност в себе си, за да им въздействие е достигнал "определено ниво" или поискани от "степен на жестокост". По този начин изказванията повлияха на личния живот на кандидатите. Следователно, членове 8 и 14 от Конвенцията са приложими към случая.
(Б) дали българските власти са изпълнили положителния си ангажимент. Властите в България не оцениха тона на изказванията на политика по подходящ начин. Въпреки че те са признати емоционалност на тези думи, те преуменьшили способността им да придаде етнически групи, и да предизвика към него омраза и предразсъдъци, а и явно са сметнали забележки политика като нищо повече от част от законните дебати по въпроси, представлявшим обществен интерес. Въпреки това в делото "Бехар и Гутман срещу България"(Behar and Gutman V. България) ясно се вижда, че обжалваните изрази, използвани от политика в двете му книги, са имали за цел да обидят евреите и да предизвикат омраза и пристрастие към тях. Разглеждани в светлината на посочените ранните изказвания и с оглед на анти-семитски курса, който придерживалась партия политика, изказването на политика, направени от него по време на предизборната надпревара и при изказванията в Парламента, може да се разглежда като насочени пряко срещу, inter alia, на евреите. В делото "Будинова и Чапразов срещу България"(Budinova and Chaprazov V. Bulgaria) забележки политика са излезли далеч извън границите на законните публични дебати по въпросите на етническите взаимоотношения и престъпност в България, като опит за създаване на изключително негативен стереотип, създаден, за да дискредитират цыганское общност в България и заведе срещу тях предразсъдъци и омраза.
Европейският Съд многократно постановлял, че неизбирательные забележки, насочени към това, да се упражнява нападки или да се излагат в негативна светлина, цели етнически, религиозни или други групи, не заслужава защита, гарантирана от член 10 на Конвенцията, обсъдени във връзка с член 1 на Конвенцията, или тази защита трябва да бъде много ограничена. Това напълно съответства на изискването за борба с расовата дискриминация, произтичащо от член 14 от Конвенцията. Фактът, че авторът на съответните изказвания е политик или действа като член на парламента, не променя ситуацията. Което в действителност е от съществено значение свобода политика да изразят своето становище се прилага към обжалуемым изявления и минимизиране влиянието от тези изказвания на правото на жалбоподателите на зачитане на личния им живот, като, съответно, етнически евреи и етнически роми, живеещи в България, на власт в България не са установени на съответния баланс на интереси, период прецедентной практика на Европейския Съд. Отказав от кандидатите за обезщетение във връзка с дискриминационни забележки политика на съдилищата в България не са изпълнили своето позитивно задължение по подходящ начин да се реагира на дискриминационно изказване по адрес на етнически произход на кандидатите и да се гарантира спазването на правото на жалбоподателите на зачитане на техния "личен живот".
НАРЕДБА
По делото са нарушени изискванията на член 14 от Конвенцията (приета единодушно).
КОМПЕНСАЦИЯ
По реда на прилагане на член 41 от Конвенцията Европейският съд постанови, че установяването на нарушение на Конвенцията е достатъчно справедливо обезщетение за морални вреди.