Наредба ЕСПЧ от 13 октомври 2020 г. по делото "Койчев срещу България (Koychev v. Bulgaria)" (жалба N 32495/15).
През 2015 г.жалбоподателят получи помощ при подготовката на жалбата. Впоследствие жалбата е комунизирана България.
По случая е успешно обработена и жалба за отхвърляне на иск биологичен баща за обжалването на бащинство поради необходимостта от спазване на интересите на детето, който призна съпругът на биологичната майка на детето, и в липсата на достатъчно гаранции за биологичен баща на детето. По делото е допуснато нарушение на изискванията на член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
През 2006 г.бившата съквартирантка на жалбоподателя роди дете. През 2010 г.Тя започва да се среща с друг мъж, за когото впоследствие се омъжва. През 2013 г.жалбоподателят призна детето, но майката на детето възрази срещу такова признание. Съпругът на майката на детето призна детето и тя се съгласи с това признание. Жалбоподателят неуспешно се опитва да обжалва това юридическо бащинство, като се обръща последователно към съответните власти на България, прокуратурата и съдилищата на България.
ВЪПРОСИ ПРАВО
Относно спазването на член 8 от Конвенцията. Законодателството в България не предусматривало възможности за мъжете, approver, че той е биологичен баща на дете, бащинство по отношение на които е установено документ за признаване на правния бащинство, точно жалбата, е юридическо признаване или да се търси признаване на биологичното бащинство.
Властите в България погрешно твърдят, че жалбоподателят би могъл да прекрати процедурата по регистрация за признаване на дете от съпруга на майката на детето, ако в подходящо време уведоми органите по гражданска регистрация за намерението си да заведе дело за установяване на бащинство. Първо, жалбоподателят не е бил уведомен за действията на съпруга на майката на детето. От друга страна, законодателството на България не предусматривало никакъв специален механизъм, с помощта на които човек би могъл да попречи да се направят в свидетелството за раждане на дете запис за признаване на бащинство, на основание, че лицето, което по-рано е направил подобно изявление за признаване, е депозирала иск за установяване на бащинство. Освен това българското законодателство не е определило никакви срокове за подобни действия.
За разлика от делото "L. D. И P. K. срещу България" (L. D. and P. K. V. Bulgaria) (Решението на Европейския Съд от 8 декември 2016 г., жалба N 7949/11 и 45522/13), в настоящето истината съдилищата в България, което отрича в разглеждането на делото на заявителя за установяване на бащинство, не просто да се позовава на разпоредбите на законодателството на България, но и посочили няколко основания за извод за това, че този подход не ще отговаря на интересите на детето, а именно: (i) риск от унищожаване на емоционалното равновесие на детето и да го представи за семейството, (ii) липсата на безотлагательных действия от страна на жалбоподателя, тъй като той е чакал седем години, преди от признал своето бащинство, (iii) целта на, пред българското законодателство: даване на приоритет на узаконените отношения родител-дете, които отговарят на социалната и семейната реалност.
Европейският съд се съгласи, че посочените основания по принцип биха могли да оправдаят ограничаването на възможността за установяване на биологично бащинство. Трябваше обаче да се вземат предвид и други фактори.
В този случай не са разгледани взаимоотношенията между заявителя и дете и тяхното значение за определени лица. Що се отнася до факта, че жалбоподателят не е приемал детето си в продължение на седем години, е обяснението на жалбоподателя, че той се присъединява толкова по искане на майката на детето, а не поради липса на интерес към детето, и не е била проверена. Освен това българското законодателство не е определило никакви срокове за признаване на детето: такова признаване може да бъде извършено по всяко време, ако детето вече не е признато в рамките на други взаимоотношения родител-дете. Въпреки, че действията, предприети от кандидата за признаване на детето, се оказа неуспешен, се е случило, защото майката на детето, след като тя е изразила протест срещу поскъпването на детето си заявителя незабавно след това се съгласи за признаване на детето си от трето лице - нейния съпруг. Жалбоподателят обаче не е бил уведомен за това и не е имал възможност да обжалва посоченото действие.
Европейският съд отбеляза и други допуснати процесуални нарушения. На първо място по отношение на Министерството на социалното осигуряване: въпреки че посещението в дома, където детето е живяло, наистина е позволило задълбочена оценка на ситуацията, все пак фактът е, че кандидатът не може да участва в процедурата и да защити интересите си. Освен това отказът на социалното министерство е изпратен на жалбоподателя с обикновена поща и не е мотивирано решение, което жалбоподателят може да обжалва в съда. В заключение, отделът за социално осигуряване Не е бил задължен да вземе предвид всички конкурентни интереси, особено предполагаемия биологичен баща.
Що се отнася до граждански съдилища, а след това в тях на заявителя е предоставена состязательный съдебен процес, но не е проведено подробно проучване на обстоятелствата по случая: съдилища не изслуша всички заинтересовани страни, особено дете, а Върховният касационен съд на България се позова на констатациите на Отдела за социално осигуряване, които в допълнение към посочените по-горе недостатъци са повече от преди две години.
Въпреки предоставената на властите на България широка свобода, Европейският Съд стигна до заключението, че процесът на вземане на решение в този случай не е съпроводено с подходящи гаранции, че не е извършена от подробни изследвания на действителните обстоятелства по случая и не са били балансирана различни интереси, засегнати в действителност.
НАРЕДБА
По делото е допуснато нарушение на изискванията на член 8 от Конвенцията (приета единодушно).
КОМПЕНСАЦИЯ
По реда на прилагане на член 41 от Конвенцията. Европейският съд присъди на жалбоподателя 6 000 евро като обезщетение за морални вреди.