Решение на ЕСПЧ от 03 септември 2020 г. по делото "Йорданови срещу България (Yordanovi V. Bulgaria)" (жалба N 11157/11).
През 2011 г.жалбоподателите бяха подпомогнати в подготовката на жалбата. Впоследствие жалбата е комунизирана България.
Делото успешно разглежда жалба за наказателно дело срещу жалбоподатели, които са били признати за виновни и осъдени на наказание за опит за създаване на партия "на религиозна основа". По делото е допуснато нарушение на член 11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
През септември 2009 г. кандидатите, които са братя и принадлежат към мюсюлманската група от населението на България, проведе среща, на която присъстваха повече от 100 души, и, на която е взето решение за създаване на политическа партия, е приет устав на партията и са избрани от управляващите органи на партията. Няколко дни по-късно срещу жалбоподателите беше образувано наказателно дело, жалбоподателите в крайна сметка бяха осъдени и признати за виновни в опит за създаване на партия "на религиозна основа".
ВЪПРОСИ ПРАВО
Относно спазването на член 11 от Конвенцията. Възбуждане на наказателно дело по отношение на кандидати, които са били признати за виновни и осъдени на наказание за опит за създаване на партия на религиозна основа" и затова наказани за упражняване на правото да се сдружават с други хора или да създавате страна, трябва да се разглежда като "ограничение" на правото на жалбоподателите на свобода на сдружения.
Ограничението се основава на член 166 от Наказателния кодекс на България от 1968 г., който забранява, inter alia, създаването на политически организации "на религиозна основа". С оглед на точната формулировка на посочения член, жалбоподателите са знаели или е трябвало да знаят, като са се възползвали от правна помощ, ако е необходимо, че действията им през септември 2009 г.трябва да са довели до наказателна отговорност.
Наистина, в липсата на каквато и прецедентной на практиките за прилагане на член 166 от Наказателния кодекс на България с влизането в сила през 1991 г. Конституция на България тълкуване на съответните наказателни норми от съдилищата на България не би могло да се определи напълно. Въпреки това позицията на кораби в действителност жалбоподателите, е разумно предвидима, имайки предвид, по-специално тълкуването, дадено през 1992 г. на Конституционния съд на България, параграф 4 на член 11 от Конституцията на България, която съдържа почти идентични формулировки и за която в крайна сметка се позовава на съдилищата по истински случай. Следователно, липсва някакво непредвидено отклонение от съдебната практика или, mutatis mutandis, разширително тълкуване на нормата на наказателния закон.
В светлината на парламентарните дебати, когато е приета за изменение на т. 4 на член 11 от Конституцията на България, а и тълкуване на статията Конституционния съд на България наказателното производство срещу жалбоподателите преследва законна цел "предотвратяване на безредици" и "защита на правата и свободите на други лица".
Дори и при липса на необходимостта от оценка на проведено наказателни съдилища в България анализ по отношение на това, може ли партия, която искате да създадете кандидатите вярна се счита като "религиозни основания", и, следователно, се счита, основават ли съдилищата на България, решението на приемлива оценка, отнасящи се към случая факти, Европейският Съд изрази сериозни съмнения относно това, дали е необходимо съгласно точка 2 на член 11 от Конвенцията придружава забрана на действия в настоящето на истината още и криминално наказание. От значение обаче не е тежестта на санкциите, наложени в резултат на наказателното дело срещу жалбоподателите, а по-скоро фактът, че посоченото производство, завършило с осъждане на жалбоподателите и възлагане на наказателно наказание, изобщо се е състояло.
Следва да се отбележи, че кандидатите не са завършили процедурата за регистрация на политическа партия, чието решение за създаване е взето през септември 2009 г. В съответствие със законодателството на България резултатът от това обстоятелство е, че партията не може да съществува и да извършва никаква дейност. Следователно резултатът, който българските власти искаха да получат, а именно да осигурят мирно съвместно съществуване на различни етнически и религиозни групи, би могъл да бъде постигнат чрез такава процедура чрез отказ за удовлетворяване на петицията за регистрация на политическа партия. Също така властите в България имаха възможност да разпуснат партията, призната за противоконституционна от Конституционния съд на България. Във връзка с това Европейският Съд не усмотрел обяснение, защо в обстоятелства на настоящото дело на прокуратурата за опит за създаване на политическа партия, която завърши с постановление на присъдата на кандидатите и привличането им към наказателна отговорност и което, следователно, е изключително здраво наказателно-процесуални мярка по отношение на кандидатите от страна на властите в България, е необходимо при наличието на споменатите по-горе възможности.
Освен това член 166 от Наказателния кодекс на България от 1968 г.е действал дълго преди приемането на Конституцията на България от 1991 г. Всъщност целта на тази разпоредба е да се предотврати повторна поява на някакви "капиталистически" политически партии, които са съществували преди създаването на политическия режим в страната, и което все още е налице в "капиталистическите страни", както и не гарантира религиозна и етническа толерантност сред населението на България. Член 166 от Наказателния кодекс на България от 1968 г. е засегнал само създаването на политически партии на религиозна основа, а точка 4 на член 11 от Конституцията на България от 1991 година забранява създаването на политически партии на етническа и расова основа.
Като се има предвид гореизложеното, възбудата срещу кандидатите за наказателно дело за опит за създаване на политическа партия на религиозна основа не е необходима в демократичното общество.
НАРЕДБА
По делото е допуснато нарушение на изискванията на член 11 от Конвенцията (прието единодушно).
КОМПЕНСАЦИЯ
По реда на прилагане на член 41 от Конвенцията. Европейският съд постанови, че установяването на факта на нарушението само по себе си ще бъде достатъчно справедливо обезщетение за морални вреди.