Решение ЕСПЧ от 21 юли 2020 г. по делото "Ваньо Тодоров срещу България (Vanyo Todorov v. Bulgaria)" (жалба N 31434/15).
През 2015 г.жалбоподателят получи помощ при подготовката на жалбата. Впоследствие жалбата е комунизирана България.
Делото успешно разглежда жалба за неефективна съдебна система поради липсата на брат на жертвата на убийството възможност да поиска обезщетение за морални вреди. По делото е допуснато нарушение на член 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
Съдилищата в България отказват на жалбоподателя да встъпи като граждански ищец в наказателно дело за убийството на брат му от трето лице и да получи от него обезщетение за имуществени вреди и морални вреди.
ВЪПРОСИ ПРАВО
Относно спазването на член 2 от Конвенцията (процесуално-правен аспект). В период, относившийся към обстоятелствата на случая, според задължителна за изпълнение прецедентному право бившия Върховен съд на България само на лицата, като смята за най-близките си роднини (родители, деца и съпрузи), с изключение на тези членове на семейството, като братя и сестри, могат да изискват компенсация за морални щети във връзка със смъртта на роднина. Като се има предвид, че в съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс на България само човек, който имаше право на обезщетение вреди, причинени от престъплението, са могли да се справят като трета страна, съдилищата на България се обърна за удовлетворяване на молитвите на кандидата за признаване на неговите граждански ищец в наказателния процес.
Материални щети, за който говори заявителят в рамките на разглеждане на делата от съдилищата в България, са неща, които твърди, че са откраднати от дома на брата на жалбоподателя и по този начин вреди не е следствие от смъртта на брата на жалбоподателя. Следователно възможността за получаване на обезщетение за тези щети не се отнася до процесуалната отговорност на властите в България по член 2 от Конвенцията.
Що се отнася до моралната вреда, при липса на вина на властите при смъртта на брата на жалбоподателя и съответно при липса на "доказуем" случай на нарушение на член 2 от Конвенцията, член 13 от Конвенцията не може да бъде приложен към делото. Въпреки това, в случаите, когато властите не са отговорни за смъртта на лице, Европейският съд оценява възможността за получаване на обезщетение, свързано със смъртта на близък роднина, по отношение на положителните задължения, предвидени в член 2 на Конвенцията.
От сравнително-правни материали следва, че всички включени в сравнение Договарящите се Държави предоставят право на обезщетение на лица, които са били причинени неимуществени вреди вследствие на смърт на близък роднина, и в почти всички посочени държави, тази възможност съществува, ако извършител на престъплението е физическо лице. Условията и механизмите за предоставяне на обезщетение и установяване на кръг от лица, отговарящи на условията за това обезщетение, обаче се различават от държава в държава. В повечето държави липсва предварително определен списък на лицата, имащи право на обезщетение, и това лице се определя във всеки конкретен истината въз основа на такива критерии, като семейни връзка с жертвите, на валидността на емоционални взаимоотношения, или подкрепа между заинтересованите лица, съвместно настаняване, потенциален статут на ищеца като наследник на починалия човек. Що се отнася до начина на прилагане на тези критерии, само в няколко страни възможността за получаване на обезщетение е регламентирана толкова строго, колкото предвижда законодателството на България в съответния момент.
Директива на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти по отношение на права, подкрепа и защита на жертвите на престъпления (наричана по - долу Директива 2012/29/EU) включва братя и сестри на починалия лице в понятието "жертва" на местопрестъплението, и в това си качество те имат възможност да ползват услуги, предоставяни от него права. Въпреки че Директива 2012/29/ЕС дава възможност на държавите да определят процедура за ограничаване на броя на членовете на семейството на починалия, които могат да се възползват от посочените по-горе права, той предвижда ситуация, когато има няколко "членове на семейството", а не една ситуация, когато, както в настоящия истината, на едно лице изисква признаване на себе си в това си качество. Освен това, в съответствие с Директивата 2012/29/EU такова ограничение е допустимо, само ако "са взети предвид всички индивидуални обстоятелства на всеки отделен случай", обаче е приложимо към въпросното време на законодателството на България е абсолютно изключват възможността за някои членове на семейството да претендира за изплащане на обезщетение, без оценка на специалните обстоятелства на всеки отделен случай.
В период, тъй като от момента на въпросния събития, в съответното законодателство на България бяха направени промени, и сега Върховният касационен съд на България призна, че и на други лица, освен на посочените в затворен списъка в разъяснительных решенията на бившия Върховен съд на България, могат да изискват получаване на обезщетение, ако те могат да докажат, че поради връзката им с жертвите на лицето им са претърпели морални страдания, може да се сравнява със страданието на близък член на семейството. Въпреки че тази промяна в законодателството България само по себе си не оправдава заключението, че преди ситуация в противоречие с Конвенцията, е промяната на статусите, inter alia, да приведе законодателството на България в съответствие с Директивата 2012/29/ЕС, трябва се вземат предвид при наблюдение на тенденциите на развитие на законодателството на Договарящите Държави.
Така, сред Договарящите Държави съществува единно мнение за това, че близки членове на семейството трябва да има възможност да наложи парична компенсация за морални щети, причинени от смъртта на роднина, ако за всеки конкретен случай се извършва оценка на силата на връзките между ищеца и му е загинал роднина и наистина причиненным щети.
Ако, както в настоящето истината, заявителят е единственият член на семейството и наследник на починалия си брат, с когото имал тесни семейни връзки, а след това на власт в България може да се смята за нарушившими своето задължение да се създаде съдебна система, способна да предостави "подходяща компенсация" за целите на член 2 от Конвенцията, тъй като те не са предоставили на заявителя никакво средство за защита, което би дало му възможността да претендира за парична компенсация за морални щети, които не могат да му станат.
В резултат на това, въпреки ефективност проведено в този случай наказателното производство, което е позволило да се установи фактите и да доведе до наказване на виновния, факта, че кандидата не е имало никаква възможност да се получи компенсация за морални щети, нарушило задължението на властите в България да се създаде ефективна съдебна система, която осигурява било подходящо за отговор на изискванията на близки роднини на мъртвите жертви на престъпления.
НАРЕДБА
По делото е допуснато нарушение на изискванията на член 2 от Конвенцията (прието единодушно).
КОМПЕНСАЦИЯ
По реда на прилагане на член 41 от Конвенцията. Европейският съд присъди на жалбоподателя 12 000 евро като обезщетение за морални вреди, искът за обезщетение за материални щети беше отхвърлен.