Наредба ЕСПЧ от 07 юли 2020 г. по делото "Димо Димов и други срещу България (Dimo Dimov and Others v. Bulgaria)" (жалба N 30044/10).
През 2010 г.кандидатите бяха подпомогнати при подготовката на жалбите. Впоследствие жалбите бяха обединени и комунизирани от България.
Делото успешно разглежда жалби за недостатъчно бързо предаване на молбата за освобождаване на Съда на друга териториална юрисдикция с цел съвместно разглеждане, както и неоснователна двумесечна забрана за повторно подаване на същата молба. По делото е допуснато нарушение на член 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
През ноември 2009 г.жалбоподателите бяха задържани в рамките на избраната мярка за ограничаване на наказателното дело. След отхвърлянето на няколко молби за освобождаване от ареста кандидатите в крайна сметка бяха освободени поради изтичане на законовия максимален срок за прилагане на тази мярка: една година. През 2014 г., след няколко петиции за допълнително разследване, отбелязвайки, че прокуратурата никога не е подготвила ново обвинение, съответният съд е прекратил производството по наказателното дело. Ищците за прекратяване на производството по делото подадоха иск за обезщетение за вреди за времето, прекарано в ареста, и този иск беше удовлетворен.
ВЪПРОСИ ПРАВО
Жалбата е обявена за допустима за разглеждане по същество само по отношение на един от жалбоподателите (по - нататък жалбоподателят).
Относно спазването на параграф 4 от член 5 от Конвенцията. (i) неотложност на разглеждане. Въпреки че разглеждането на един от молби на жалбоподателя за освобождаване от ареста, беше преразгледано в рамките на четири дни, което съответства на понятието "учението ще бързина", ситуацията с друго предложение се развива различно: силата да го сметнали за 25 дни.
Ако трябва да сме точни, след решение на властите в България да обединят разглеждане на петицията на жалбоподателя за освобождаване от ареста с ходатайствами още три сообвиняемых по делото (което е обяснено с факта, че всички те са били връчени в рамките на едно наказателно производство) прехвърляне на петицията на заявителя от прокуратурата в столицата на България, в която е получила молба, в окръжен съд в друг град, който е бил полномочен се разглежда заявлението, класирана на 19 дни. Дори като се вземе под внимание разстоянието между двата града (230 км) и необходимостта от предаване на материали на делата в окръжен съд, за да може да разгледа молбата на заявителя с пълно изследване на действителните обстоятелства, Европейският Съд реши, че забавянето при разглеждане на петиции, отговорност за която носят единствено прокурори на България, е прекомерна.
(ii) временна забрана за подаване на молби за освобождаване от ареста. Отказвайки да удовлетвори втората петиция на жалбоподателя за освобождаване от ареста, съдът забрани на жалбоподателя да подаде нови подобни петиции в рамките на два месеца.
Мярката е предвидена в Наказателно-процесуалния кодекс на България. Европейският Съд не изключва възможността, че такава забрана може да бъде оправдано в случай на изрично злоупотреба процессуальными на права на затворници (например, ако подаването на петиции, използвани за забавяне на производството по делото или осакатила провеждане на разследване). Въпреки това властите в България бяха длъжни да демонстрират необходимостта от прилагането на тази мярка, като приведат съответните и достатъчни основания за съответното решение, за да се изключи всякакво съмнение за произвол.
Законодателството на България не предвижда възможност за автоматично разглеждане на въпроса за законността и необходимостта от поставяне на лице в ареста, затворниците сами трябва да изискват такова разглеждане. В този истината, когато районният съд е взел решение се прилага обжалуемое ограничение, заявителят вече е затворен под стража в продължение на пет месеца, в този момент той подаде само едно заявление за освобождаване от ареста, а нова молба е била без разглеждане вече няколко дни, че в общия даваше да се предположи, че кандидатът не злоупотребява с правото си на петиция за освобождаването му от ареста.
Освен това наказателното дело срещу жалбоподателя все още не е приключило, което означава, че е възможно да се съберат нови доказателства, способни например да потвърдят наличието на основателно подозрение срещу жалбоподателя. Посочените обстоятелства са направили още по-необходимо съдилищата в България да приведат ясни, неоспорими доводи за обосноваване на прилагането на въпросната забрана.
Въпреки това окръжният съд реши да приложи забраната за максималния предвиден от закона срок, без никакво обяснение за необходимостта от прилагане на тази мярка или избрания срок за нейното прилагане. Следователно Европейският съд заключава, че приложената мярка е неоснователна и противоречи на правото на жалбоподателя да разгледа, на редовни кратки интервали, въпроса за необходимостта от задържането му.
НАРЕДБА
По делото е допуснато нарушение на изискванията на параграф 4 от член 5 от Конвенцията (приета единодушно).
Европейският Съд също постави единодушно нарушение на параграф 5 на член 5 от Конвенцията: ищецът е получил обезщетение на вредите, които му е причинена от прекалено дългите съдържанието му под стража (което е равносилно на жалбата съгласно точка 3 на член 5 от Конвенцията), но не е било установено нарушение на неговите права, гарантирани от точка 4 на член 5 от Конвенцията, и съответната компенсация му не е била платена. Който се яви в законодателството на България ново средство за правна защита, предусматривавшее специална компенсация за нарушаване на т. 4 на член 5 от Конвенцията, не се прилага задна, както и отсутствовало друго средство за правна защита, в съответствие с които заявителят би могъл да се възползват от правото си на обезщетение за тази позиция, след като представи Резолюция на Европейския Съд.
КОМПЕНСАЦИЯ
По реда на прилагане на член 41 от Конвенцията. Европейският съд присъди на жалбоподателя 5 000 евро като обезщетение за морални вреди.