ЕСПЧ констатира, че ако жалбоподателите бъдат експулсирани по делото, ще има нарушения на изискванията на членове 2 и 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Заголовок: ЕСПЧ констатира, че ако жалбоподателите бъдат експулсирани по делото, ще има нарушения на изискванията на чл Сведения: 2020-09-22 04:21:31

Решение на ЕСПЧ от 20 февруари 2020 г. по делото "М.А. и други срещу България" (жалба № 5115/18).

През 2018 г. кандидатите получиха помощ при изготвянето на жалбата си. Впоследствие жалбата е била съобщена на България.

По делото беше адресирана жалба за липса на ефективни гаранции срещу експулсирането на жалбоподателите в Китай, където те могат произволно да бъдат лишени от свобода, измъчвани и убивани. В случай на експулсиране случаят ще наруши изискванията на членове 2 и 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.


ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НА ДЕЛОТО


Жалбоподателите, петима мюсюлмански уйгури от автономния район Синцзян Уйгур в Китай (наричан по-нататък - XUAR), напускат страната си на произход, където са заподозрени в тероризъм. Жалбоподателите са задържани в България, след като са преминали нелегално границата между България и Турция. Впоследствие им е отказано убежище и са взети решения за репатрирането и изгонването им поради съображения за национална сигурност. В момента отстраняването на жалбоподателите е възпрепятствано само от инструкцията на Европейския съд относно прилагането на временни мерки в съответствие с правило 39 от Правилника на Съда.


ВЪПРОСИ НА ПРАВОТО


Спазване на членове 2 и 3 от Конвенцията. Според правителството жалбоподателите не доказват, че са били принудени да напуснат Китай поради тяхното етническо или религиозно преследване. Жалбоподателите са получили образование и са водили обикновен живот, преди да нарушат закона. Китайските власти са предприели мерки за борба с тероризма в отговор на насилието от уйгурските сепаратисти. Въпреки това, в последващото производство, което има пряко отношение към експулсирането на жалбоподателите, Върховният административен съд не разглежда твърденията им, че те биха могли да бъдат подложени на малтретиране, ако бъдат отстранени.

Съответната информация за текущата ситуация в XUAR показва, че китайските власти държат стотици хиляди или дори милиони уйгури в „превъзпитателни лагери“, в които са регистрирани случаи на малтретиране, изтезания и смърт на затворници. Такъв беше случаят с много уйгури, които се завърнаха в Китай, след като напуснаха страната или които бяха принудени да се репатрират. Необходимостта от борба с тероризма и екстремизма беше посочена като оправдание за репресиите срещу уйгурите от китайските власти. Подозренията в сепаратизъм или заплаха за сигурността могат да доведат до продължителни присъди в затвора или до смъртно наказание без надлежен процес. Според правителството, преди кандидатите да пристигнат в България, те са преминали обучение от Източнотуркестанското ислямско движение, сепаратистка организация, действаща в Западен Китай и считана за терористична.

ООН, Европейският съюз, Китайската народна република, Държавният департамент на САЩ, Република Казахстан, Киргизката република, Ислямска република Афганистан признават това движение като терористична организация.

Предвид гореизложеното, както и общата информация за ситуацията в XUAR и индивидуалните обстоятелства на жалбоподателите (те бяха заподозрени в тероризъм и бягство от Китай), имаше сериозни основания да се смята, че кандидатите ще бъдат изложени на реален риск от произволно лишаване от свобода, изтезания и дори смърт, ако бъдат върнати на страна на произход.

По този начин Съдът е трябвало да провери дали има ефективни предпазни мерки за защита на жалбоподателите от произволно принудително връщане, пряко или непряко, в Китай от българските власти. Държавата по местоназначение не е посочена в първоначалните решения за репатриране или отстраняване на кандидатите. Според Върховния административен съд определянето на такава държава и оценка на всички рискове, пред които биха могли да се изправят жалбоподателите, ако бъдат върнати в Китай, е трябвало да се извърши в процеса на изпълнение на заповедите за експулсиране. Този подход обаче не дава никаква гаранция, че българските власти ще разгледат с необходимото внимание риска, пред който ще се изправят жалбоподателите, ако бъдат върнати в страната, от която са избягали. Не беше ясно по отношение на какви стандарти и въз основа на каква информация властите на държавата ответник биха оценили съответните рискове, ако изобщо го направят. И накрая, няма индикация дали българските власти, ако решат да експулсират жалбоподателите в трета държава, ще обмислят правилно дали кандидатите на свой ред ще бъдат върнати оттам в Китай без правилна оценка на риска от малтретиране или дори заплахата от смърт. Като цяло нямаше ефективни гаранции, че те няма да бъдат върнати в Китай по време на изпълнението на заповедите за репатриране и експулсиране.


РЕЗОЛЮЦИЯ


В случай на експулсиране на жалбоподателите по делото ще има нарушения на изискванията на членове 2 и 3 от Конвенцията (приети единодушно).


КОМПЕНСАЦИЯ


Прилагане на член 41 от конвенцията. Съдът приема, че няма причина да присъди на жалбоподателите каквото и да е обезщетение, тъй като те не са подали иск.

 

 

Добавить комментарий

Код

© 2011-2018 Юридическая помощь в составлении жалоб в Европейский суд по правам человека. Юрист (представитель) ЕСПЧ.