Решение на Европейския съд по правата на човека от 07 декември 2017 г. по делото С. Ф. и други срещу България (жалба № 8138/16).
През 2012 г. жалбоподателите бяха подпомогнати при подготовката на жалбата. Впоследствие жалбата е съобщена в България.
В случая се разглежда успешно оплакването за нечовешко и унизително отношение на кандидатите, които са непълнолетни имигранти, докато са били държани в граничния полицейски изолатор. Настъпи нарушение на член 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
Кандидатите, три непълнолетни лица, иракски гражданин, който е избягал от страната с родителите си, са били задържани при Българската-сръбската гранична полиция и в затвора (и техните родители) в центъра за задържане на Гранична полиция във Видин (България). По-късно те са били прехвърлени в център за задържане на имигранти в София, а по-късно те са получили убежище в Швейцария.
В Съда жалбоподателите твърдят, че условията на тяхното задържане в град Видин представляват нечовешко и унизително отношение, което противоречи на член 3 от Конвенцията.
ПРОБЛЕМИ НА ЗАКОНА
По отношение на спазването на член 3 от Конвенцията. Имиграционното задържане на непълнолетни е от особена важност, тъй като децата, независимо дали са придружени от възрастни или не, са изключително уязвима група със специални нужди.
Въпросният период трае от 32 до 41 часа. Този период е значително по-кратък от периодите, в наскоро прегледани от случаите Европейския съд, в което Съдът разгледани условията, при които малолетни лица без придружител задържани в имиграционното задържане. Условията в изолатора на граничната полиция обаче са значително по-лоши от описаните в тези случаи. Клетката, в която се намират кандидатите, макар и относително добре вентилирана и осветена, е в изключително разорение. Беше мръсно, имаше износени легла, матраци и легла, боклук и суров картон лежаха на пода. Достъпът до тоалетната беше ограничен, което ги принуди да уринират на пода в килията, в която са били държани. Властите се твърди, че не са успели да им осигури храна и напитки за повече от 24 часа след задържането, както и органите на държавата-ответник не оспорват твърдението, че майката на ищците получи бутилка с вода за деца и мляко за по-младото жалбоподателят, който е само на осемнайсетмесец , приблизително 19 часа след задържането.
Комбинацията от посочените по-горе фактори би трябвало значително да засегне физическото и психологическото развитие на кандидатите и да има особено вредни последици за младия кандидат с оглед на неговата много малка възраст. Макар да е вярно в последните години от държавата, разположени на външните граници на Европейския съюз, се борят да се справят с притока на имигранти, човек не може да се каже, че в периода, свързани с обстоятелствата по делото, българските власти са изправени пред извънредна ситуация от такъв мащаб, че властите са били лишени от практически възможности за предоставяне на минимални достойни условия в институциите за временно задържане, в които решиха да поставят нелегални мигранти веднага след арестуването и арестуването им. Във всеки случай, от гледна точка на абсолютната природа на член 3 от Конвенцията увеличаване на притока на мигранти не може да се освободи от високодоговарящите страни от спазването на разпоредбите на Конвенцията.
РЕШЕНИЕ
Нарушението на изискванията на член 3 от Конвенцията (единодушно) е извършено по делото.
КОМПЕНСАЦИЯ
При прилагането на член 41 от Конвенцията. Съдът присъди на всеки жалбоподател 600 евро за неимуществени вреди.