Решението на ЕСПЧ от 19 юли 2018 г. по делото Александър Събев (България) (Жалба N 43503/08).
През 2008 г. жалбоподателят получи помощ при подготовката на жалба. Впоследствие жалбата е съобщена на България.
Уволнение, което не е разгледано от съд с пълна юрисдикция за тази цел, се обжалва по делото. Делото е нарушение на член 6 от Конвенцията.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО СЛУЧАЯ
Жалбоподателят, офицер от разузнаването на Генералния щаб на армията, е уволнен, след като разрешението му за достъп до класифицирана информация е оттеглено. Жалбата му срещу това решение е отхвърлена.
ВЪПРОСИ НА ПРАВОТО
Относно спазването на член 6, параграф 1 от Конвенцията. В случая става въпрос за правото на жалбоподателя да заема длъжност в обществената служба, което е било засегнато неблагоприятно от оттеглянето на разрешението на жалбоподателя за достъп до класифицирана информация. Според вътрешното право жалбоподателят може да обжалва уволнението му. Така съответният спор се отнася до дефиницията на „гражданско право“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Конвенцията, поради което този член от Конвенцията в своя граждански аспект се прилага към съдебната процедура за обжалване на уволнението на жалбоподателя.
Министърът на отбраната е длъжен да уволни жалбоподателя, тъй като на жалбоподателя вече не се разрешава достъп до класифицирана информация, което е предпоставка за изпълнението на задълженията му в структурата на Генералния щаб на въоръжените сили.
Законосъобразността на уволнението на жалбоподателя напълно зависела от отговора на въпроса дали оттеглянето на разрешението за достъп на жалбоподателя до класифицирана информация е обосновано. Държавната комисия отхвърли жалбата. В същото време тази процедура не е съпроводена от гаранциите, предвидени в чл. 1 на чл. 6 от Конвенцията: държавната комисия не е орган, независим от изпълнителната власт, тъй като нейните членове са избрани от Министерския съвет по предложение на премиера, държавната комисия не е уведомила заявителя за причините, довели до оттеглянето на неговото разрешение, освен това, това решение е взето без знанието на жалбоподателя.
Жалбоподателят оспорва уволнението си във Върховния административен съд на България, аргументирайки по-специално, че отмяната на неговите разрешителни не е в съответствие с националното законодателство, че не е извършил никакво нарушение, което да обоснове отмяната на неговото разрешение за достъп до класифицирана информация, и че той не е бил информиран за Причините за този преглед. Въпреки това, на нито един етап от производството в две различни съдебни структури най-висшият административен съд в административните дела не е разгледал дали отмяната на разрешението е обоснована от нарушението на жалбоподателя. Тя просто се позовава на решението на държавната комисия, като отбелязва, че тя не е мотивирана и не подлежи на обжалване. По тази причина положението на жалбоподателя е подобно на разглежданото в случаите на „Мирян Петров срещу България“ (Миряна Петрова срещу България) от 21 юли 2016 г., жалба № 57148/08 и Tinnelli & Suns Company и други. и Mackelduff et al. срещу Обединеното кралство “(Tinnelly and Sons Ltd и др. срещу McElduff и други срещу Обединеното кралство) от 10 юли 1998 г. В тези случаи Европейският съд установи нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията във връзка с отказа на националните съдилища които са били ключови за решаване на спорове между заявители и ministratsiey, отказ, който се основава на факта, че тези въпроси са били предварително активирана от администратора, за да направят своите фактически изводи обвързващи за съда.
Настоящото дело обаче трябва да се различава от случая с Regner срещу Чешката република (Regner срещу Чешката република) от 19 септември 2017 г., жалба № 35289/11, в която Голямата камара на Европейския съд заключи, че гаранциите по член 6 от Конвенцията са приложими на съдебното производство за отнемане на разрешението на службата за сигурност за допускане до секретна информация, което е от решаващо значение за жалбоподателя да може да изпълнява изцяло задълженията си и за способността си да придобие нова длъжност в държавната служба и в която процедурата тата следван от националните съдилища, придружени от достатъчно гаранции в съответствие с параграф 1 на член 6 от Конвенцията. По-специално, Върховният административен съд на Чешката република е имал пълна компетентност да се произнася по спора между жалбоподателя и администрацията, за разлика от Върховния административен съд на България в настоящия случай: Върховният административен съд на Чешката република има достъп до всички секретни материали, използвани за обосноваване на решението администрация. В допълнение, Върховният административен съд на Чешката република може да прецени валидността на непредставянето на някои секретни документи и, ако е необходимо, да изиска тяхното представяне. Правомощията на Върховния административен съд на Чешката република не се ограничават до разглеждане само на аргументите, изтъкнати от жалбоподателя, съдът би могъл да прецени дали са налице обстоятелства, обосноваващи оттеглянето от жалбоподателя на Regner на неговото разрешение за достъп до класифицирана информация.
Спорът, свързан с уволнението на жалбоподателя, не се разглежда от съд, който има „пълна юрисдикция“, за да разгледа всички фактически и правни обстоятелства от гражданско естество, свързани с настоящото дело.
РЕШЕНИЕ
В случай на нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията (прието единодушно).
КОМПЕНСАЦИЯ
При прилагане на член 41 от Конвенцията. Европейският съд присъди на жалбоподателя 2400 евро за неимуществени вреди.