Решението на ЕСПЧ от 6 септември 2018 г. по делото на Димитър Йорданов (България) (жалба № 3401/09).
През 2009 г. жалбоподателят получи помощ при подготовката на жалба. Впоследствие жалбата е съобщена на България.
В случая се обжалва жалбата на жалбоподателя за нарушение на процедурата за отчуждаване на неговото имущество, което е в зоната на ежедневните промишлени експлозии. Делото е нарушило изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Делото не нарушава изискванията на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО СЛУЧАЯ
Жалбоподателят притежава част от терените и сградите, разположени върху тях, включително собствената му къща, в района, където властите са решили да създадат и проведат открит добив на въглищна мина близо до селото на жалбоподателя. През 90-те години започва процедура за отчуждаване на собственост, която засяга много собственици, включително и жалбоподателя, и е изпратена на преселване на жители от района, за да се гарантира функционирането на мината. След повече от две години изчакване за предоставяне на имуществото в замяна на иззетите, жалбоподателят иска да анулира акта за конфискуване на имуществото му, към което той има право, и продължава да живее в къщата си. С течение на времето добивът на въглища се разшири и в някои случаи бяха извършени промишлени експлозии на 160-180 метра от къщата на жалбоподателя, въпреки законовото изискване за поддържане на 500-метрова „изключваща зона“ между непромишлени сгради, като жилищни сгради и минни проекти.
Жалбоподателят напуска дома си през 1997 г., когато семейството му решава, че не е безопасно да продължи да живее в къщата поради пукнатини по стените, срутване на дворовете и ежедневните вибрации на сградата. Жалбоподателят неуспешно е поискал от българските власти обезщетение за вредите. Българските съдилища установиха, че ежедневните експлозии в непосредствена близост до къщата на жалбоподателя противоречат на българското законодателство. Въпреки това, те не успяха да установят причинно-следствена връзка между експлозиите и щетите, причинени на къщата на жалбоподателя, тъй като поради времето, което е отнело и в резултат на загубата на някои документи, беше невъзможно да се определи разстоянието между къщата на жалбоподателя и зоната, където експлозиите са били извършени през 1997 г., когато жалбоподателят напуска дома си.
ВЪПРОСИ НА ПРАВО
Българските власти не доказаха, че възнамеряват да изпълнят правните си задължения по процедурата за експроприиране на собственост. Следователно жалбоподателят не може да бъде обвиняван за факта, че процедурата по отчуждаване е била неуспешна. Мината е експлоатирана от компания, която е изцяло собственост на държавата. Компанията се занимава не само с обикновен бизнес, но работи в област, която е строго регламентирана от закона и осигурява спазване на изискванията за опазване на околната среда и благосъстоянието на служителите. Важно е решението за създаване на рудника да е взето от държавата, което също така отчуждава част от частната собственост в околността, за да може мината да функционира. По този начин компанията е инструмент за осъществяване на дейността на държавата. Когато властите не са осъществили процедурата по отчуждаване на имуществото на ищеца, както и когато те са осигурили експлоатацията на мината под ефективен държавен контрол, те са отговорни за осигуряване на имуществото на ищеца в опасната зона на околната среда, а именно в зоната на ежедневните промишлени експлозии близост до дома на заявителя. Тази ситуация, която принуди жалбоподателя да напусне дома си, е държавна намеса в правото на жалбоподателя на уважение към неговата "собственост". Експлозиите в зоната на изключване пряко противоречат на законите на България. Следователно намесата в правото на жалбоподателя на зачитане на неговата собственост не е законна за целите на анализа съгласно член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
РЕШЕНИЕ
Делото е нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията (приет единодушно).
Европейският съд също така единодушно установи, че не е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията, тъй като решенията на българските съдилища, по-специално по отношение на заключенията, обжалвани от жалбоподателя относно съществуването на причинно-следствена връзка между взривните операции в мината и вредата на жалбоподателя върху имота, не са достигнали такъв праг. така произволно и явно неоснователно, че се приравнява с отказ за достъп до правосъдие.
КОМПЕНСАЦИЯ
При прилагане на член 41 от Конвенцията. Съдът присъди на жалбоподателя 8 000 евро за имуществени и неимуществени вреди.