Решение на ЕКПЧ от 05 април 2018 г. по делото Боян Господинов срещу България (жалба № 28417/07).
През 2007 г. жалбоподателят беше подпомогнат при подготовката на жалба. Впоследствие жалбата е съобщена на България.
Делото беше успешно разглеждано като жалба за отказ да се промени мястото на разглеждане на наказателното дело, въпреки едновременното разглеждане на гражданско дело, подадено от ответника, в което са обжалвани действията на съда. Делото е нарушило изискванията на член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО
Жалбоподателят, който след подаване на жалба за присъдата на първоинстанционния съд е осъден на повече от това, което вече е служил, докато е бил задържан като част от избраната превантивна мярка по време на процеса, е завел иск срещу държавата в друг съд за вреди. Съответното гражданско дело беше спряно, докато решението на второто наказателно дело срещу жалбоподателя не беше решено, тъй като резултатът от неговото разглеждане би могъл да повлияе на заключението по съществото на присъдата. Жалбоподателят безуспешно поиска да промени мястото на разглеждане на второто наказателно дело на основание, че взаимовръзката между наказателни и граждански дела се отнася до въпроса за пристрастност към съда. В резултат на това жалбоподателят е осъден на друго наказание лишаване от свобода, което заедно със срока, наложен на първото изречение, надхвърля продължителността на задържането на жалбоподателя по избраната превантивна мярка, което доведе до отхвърляне на гражданския иск на жалбоподателя.
ВЪПРОСИ НА ЗАКОНА
По отношение на спазването на член 6, параграф 1 от Конвенцията. Въпреки че четиримата съдии, които са били част от съда, разглеждащ второто наказателно дело срещу жалбоподателя, не са участвали в първото дело срещу жалбоподателя, фактът, че те са професионално свързани с един от обвиняемите в паралелен граждански процес, също така, че гражданското производство е спряно до приключване на обсъждането на второто наказателно дело срещу жалбоподателя, дадоха на жалбоподателя достатъчно основания да се съмняват в законосъобразността на обективната безпристрастност на съдиите.
Освен това, в съответствие със съответните разпоредби относно освобождаването на бюджетни средства, ако гражданското дело на жалбоподателя е било успешно, размерът на възнаграждението, което му е отпуснато, би могло да бъде изплатено от бюджета на съответния наказателен съд.
Дори и да се има предвид, че не е установено, че това обстоятелство по някакъв начин ще засегне индивидуалните положения на съдиите по наказателно дело, то би могло да увеличи основателно съмненията на жалбоподателя.
Освен това, според българското законодателство, което изисква от съдиите да откажат да участват в наказателното дело, ако има някакви съмнения относно тяхната безпристрастност, дори и в случаи, различни от изрично изявените, ако всички съдии отказаха да участват в делото, друг съд.
Искането на жалбоподателя беше отхвърлено само на официални основания, без да се обмисля подробно това. Жалбоподателят също така повдига безуспешно този въпрос в производството в две по-висши съдилища: апелативния съд и Върховния касационен съд, които сами по себе си са обвинени в искането на жалбоподателя за обезщетение за вреди. Без да отговарят на аргументите на жалбоподателя, тези съдилища не успяват да премахнат разумното съмнение относно пристрастността на първоинстанционния съд.
В резултат на това първоинстанционният съд, който разглежда второто наказателно дело срещу жалбоподателя, не отговаря на изискванията за обективна безпристрастност, а висшите съдилища не отстраняват това положение.
РЕШЕНИЕ
Случаят на нарушение на изискванията на член 6, параграф 1 от Конвенцията (приет с единодушие).
КОМПЕНСАЦИЯ
При прилагане на член 41 от Конвенцията. Съдът присъди на жалбоподателя 3 600 евро за неимуществени вреди.